Псалми

глава 104

Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.
8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си;
12 При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.