0:00
0:00

глава 40

Yтешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.
2 Говорете по сърцето на Ерусалим, и извикайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно наказание за всичките си грехове.
3 Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.
4 Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите места ще станат прави, И неравните места поле;
5 И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.
6 Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се {Или: И рекох.}: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;
7 Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!
8 Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.
9 Ти, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!
10 Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.
11 Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще ги носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.
12 Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?
13 Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?
14 С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?
15 Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.
16 Ливан не е достатъчен за гориво, Нито стигат животните му за всеизгаряне.
17 Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.
18 И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?
19 Кумирът ли? - Художникът го е излял, И златарят го обковава със злато И лее за него сребърни верижки;
20 Който е твърде сиромах та да принесе принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!
21 Не знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали
22 Онзи, Който седи над кръга на земята, Пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,
23 Който докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?
24 Те едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,
25 И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.
26 Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.
27 Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю: Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?
28 Не знаеш ли? не си ли чул, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.
29 Той дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.
30 Даже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;
31 Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.