Второзаконие
глава 21
Ако в земята, която Господ твоят Бог ти дава да притежаваш, се намери някой убит, паднал на полето, и не се знае, кой го е убил,
2 тогава старейшините ти и съдиите ти да излязат и измерят разстоянието до градовете, които са около убития;
3 и старейшините на града, който е най-близо до убития, да вземат юница, с която не е работено и която не е теглила ярем;
4 и старейшините на оня град да докарат юницата в някоя долина, гдето има текуща вода, долина която не е орана нито е сеяна, и там в долината да пресекат врата на юницата.
5 Тогава да пристъпят свещениците, Левиевите потомци, (понеже тях избра Господ твоят Бог да Му служат, и да благославят в Господното Име, и по тяхното обяснение да се съди всеки спор и всеки побой),
6 и всичките старейшини от оня град, който е най-близо до убития, да умият ръцете си над закланата в долината юница,
7 и да проговорят, казвайки: Нашите ръце не са пролели тая кръв, нито са видели проливането нашите очи;
8 бъди милостив, Господи, на людете си Израиля, които си изкупил и не вменявай, на людете си Израиля кръв проляна без тяхна вина {Еврейски: невинна кръв.}. И кръвта ще им се прости.
9 Така да заличиш изсред себе си проляната без твоя вина кръв, когато сториш това, което е право пред Господните очи.
10 Когато излезеш да воюваш против неприятелите си, и Господ твоят Бог ги предаде в ръцете ти, и вземеш от тях пленници,
11 ако видиш между пленниците красива жена, и като я залюбиш пожелаеш да я вземеш за своя жена,
12 тогава да я заведеш у дома си; и тя да обръсне главата си, да изреже ноктите си
13 и, като съблече дрехите, в които е била пленена, да седи у дома ти да оплаква баща си и майка си цял месец; и подир това да влезеш при нея и да й бъдеш мъж, и тя да ти бъде жена.
14 Но ако не останеш доволен от нея, тогава да я изпратиш свободна; но да не я продаваш за пари, нито да я правиш робиня, защото си я обезчестил.
15 Ако има някой две жени, едната любима, а другата нелюбима, и му народят деца - любимата и нелюбимата, и ако първородният син е на нелюбимата,
16 тогава в деня, когато дели между синовете си имота си, не бива да направи първороден сина на любимата наместо сина на нелюбимата, който е истинският първороден;
17 но да признае за първороден сина на нелюбимата и да му даде двоен дял от всичкия си имот; защото той е пръв плод на силата му; нему принадлежи правото на първородството.
18 Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша думите на баща си или думите на майка си, и при все, че те го наказват, пак той не ще да ги слуша,
19 тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при портата на местожителството му,
20 и да кажат на старейшините на града му: Тоя наш син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и пияница.
21 Тогава всичките мъже от града му да го убият с камъни, та да умре; така да отмахнеш злото отсред себе си; и целият Израил ще чуе и ще се убои.
22 Ако някой извърши престъпление, което заслужава смърт, и бъде умъртвен като го обесиш на дърво,
23 да не остане тялото му през цялата нощ на дървото, но непременно да го погребеш в същия ден; защото обесеният е проклет от Бога; така да не оскверниш земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.