Михей

1 2 3 4 5 6 7

0:00
0:00

глава 1

Господното слово, което дойде към моресетеца Михей в дните на Юдовите царе Иотам, Ахаз, Езекия, което чу във видение за Самария и Ерусалим:
2 Слушайте, всички племена, И ти, земльо, и всичко що има в тебе; И нека бъде Господ Иеова свидетел против вас, Господ из светия Си храм.
3 Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, И като слезе ще стъпи на земните височини.
4 Планините ще се стопят под Него, И долините ще се разпукнат, Като восък пред огъня, И като води, които се изливат низ стръмнина.
5 Поради нечестието на Якова е всичко това, И поради греховете на Израилевия дом. Кое е нечестието на Якова? Не е ли Самария? И кои са високите Юдови места? Не е ли Ерусалим?
6 Затова, ще направя Самария като грамада камъни в нива, Място за садене лозе; Ще изсипя камъните й в долината, И ще оголя основите й.
7 Всичките й ваяни идоли ще се изпотрошат, Всичките дадени ней в заплата ще се изгорят в огън, Да! всичките й идоли ще погубя; Защото ги е събрала от заплата на блудство, И в заплата на блудство ще се върнат.
8 Затова ще ридая и плача, Ще ходя съблечен и гол; Ще вия като чакалите, И ще жалея като камилоптиците.
9 Защото раната й е неизцелима, Тъй като дойде и до Юда, Стигна до портата на людете Ми, до Ерусалим.
10 Не възвестявайте това в Гет; никак не плачете; Във Вит-арфа {Т.е., Дом на прах.} се оваляй в праха.
11 Бягай, жителко на Сафир {Т.е., Хубост.} срамно заголена; Жителката на Саанан не е излязла; Риданието на Вит-езил ще оттегли от вас своето покровителство.
12 Защото жителката на Марот {Т.е., Горест.} горчиво ожида благото, Понеже зло слезе от Господа до ерусалимската порта.
13 Впрегни бързия кон в колесницата, ти жителко на Лахис, Която беше първа причина за грях на сионовата дъщеря; Защото в тебе се намериха Израилевите нечестия.
14 Затова, ще дадеш прощални подаръци на Моресет-гет; Домовете на Ахзив {Т.е., Лъжа.} ще излъжат Израилевите царе,
15 Още ще ти доведа едного, който ще те владее, о жителко на Мариса {Т.е., Наследство.}; Израилевата слава ще дойде и до Одолам.
16 Оплешивей, и острижи главата си За милите си чада; Разшири плешивостта си като лешояд, Защото отидоха от тебе в плен.