Еклисиаст

глава 12

И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -
2 Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;
3 Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха, И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;
4 Когато вратите ще се затворят при пътя, Като ослабне гласът на мелницата; И при гласа на птицата ще стане човек, И всичките звукове {Еврейски: Дъщери.} на песента ще ослабнат;
5 Още когато ще се боят от всичко, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато бадемът се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -
6 Преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,
7 И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.
8 Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.
9 И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.
10 Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.
11 Думите на мъдрите са като остени; И като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.
12 А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.
13 Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека {Или: Това е длъжността на.};
14 Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.